Защо @DotCommA
@ – символ в електронната поща, но всъщност я откриваме в Манасиевата летопис, от далечната 1335 година като заместващ първата буква в думата „Амин“ (@МИНЬ). По-късно @ е открит и в „Събеседника на Иван Грозни“ от 1550 година и там е украсена буква „Азъ“, която пък в Кирилицата е еквивалент на единицата. През 19 век британците използвали @ като знак за умножение. А днес я използваме, за да ни свързва в глобалната мрежа.
Dot – точката всъщност е не само край, в допълнение с още две може да означава пауза, обрат в логическото развитие на мисълта. Многоточие с две или три точки се използва и в някои езици за програмиране. Точката… Изключително важен знак, без който е немислимо изписването на словосъчетания, които превръщаме в изречения. Тя разделя една завършена мисъл от друга, а без нея понякога го губим. Но точката може и да е продължение…
Comma – Наричат я „Нейно величество“. Сложен знак, никога не е ясно дали, кога, защо… Но употребата или неизползването и водят до грешки, чийто изход понякога е катастрофален. Та, обичана или не, запетаята е знакът, който свързва и разделя. Между другото – кодът на запетаята в Уникод е 0x002C.
И накрая А!
Всъщност тук е в края, а иначе е начало…
Не само на Азбуката ни, но и на името на човека, стоящ зад @DotCommA.
И ако погледнем и първия, и последния знак – то те са едно ;).
